Dennis MacAlistair Ritchie (username: dmr, September 9, 1941 — October 8/9, 2011)

Founder of the C programming language and a major contributor to the Unix OS. RIP.

Looks like the great rock stars of IT are declining.

Причините да нямам търпение са 2 – първо, от чисто любопитство и, второ, Зорница от доста време се чуди как да се отърве от Windows. Странното е, че доста хора с удоволствие биха ползвали друга операционна система освен монополната на Microsoft, но поради различни причини не са успели да си намерят алтернатива. Това, което следва, е началото на една такава метаморфоза, при която Linux дистрибуция се превръща в основната операционна система за потребител, който освен това няма никакво желание да се занимава с команден ред.

Ubuntu 9.10 се появи и без да чакаме и минутка се захванахме с инсталацията. Няма толкова лесна инсталация (“няма толкова лесна/о/ен” ще е тенденция в този пост – чувствайте се предупредени ). Единственото, което очаквах да ме замисли, беше разделянето на дяловете. Останах приятно изненадан, когато самата инсталация се оказа по-умна от мен и сама предложи резделение на дяловете, което пасваше идеално. Оказва се, че вече и не ти дават да се замислиш по време на инсталирането. Ако го сравня с друга оперционна система, Ubuntu 9.10 е най-бързата и лесна за инсталиране.

След инсталация се натъкнахме на 2 проблема, от които единия си е изцяло мое недоглеждане.

При първото пускане на операционна система единственото, което не работеше както трябва беше видео картата. Пуснах се по течението на форумите да видя как се решава този проблем. Оказва се, че ръчното инсталиране на тези драйвери си е един вид тото – шансът нещо са се обърка е огромен. Трябва да отбележа, че Ubuntu имат невероятен форум, където винаги има хора, готови да помогнат. Един такъв пост предлагаше да зарежа драйвера от официалната страница на производителя и да ползвам това, което Ubuntu са направили. Цялата работа се оказа елементарна. Пускаш Hardware Drivers от Administration, то се свързва с repository-то на Ubuntu и казва – “ти нямаш драйвер за видеото. Намерих един като за теб. Да го инсталирам ли?”. Няма как да е по-лесно.

Вторият проблем е с логването в системата. Този проблем, обаче се оказа с лесно решение.
Всичко останало около тази операционна система е просто невероятно. Основни и обикновени неща се правят с излючителна лекота и бързина. Основният проблем – инсталиране на нови приложение, сега са го привърнали в най-приятното преживяване – все едни си в сладкарница и се чудиш от кое първо да опиташ, като нещата са безплатни. НЯМА НЕЩО, КОЕТО НА НЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИШ ПОД UBUNTU, КОЕТО ДА СИ ПРАВИЛ ПОД WINDOWS. За всеки проблем си има решение, като в общия случай решението е дори по-лесно.

Ubuntu 9.10 е за всеки, който му е писнало да очаква новата версия на Windows да оправи тъпотиите на старите версии, за всеки, който се чувства прецакан от това, че е решил да ползва Windows, за всеки, който се е отказал да дава пари за глупости (въпреки че в България малко хора дават пари за тези същите глупости), за всеки, който мисли, че операционна система е, за да помага, не за да пречи.

1. Recycle – the best way to conserve resources is reuse
2. Cycle – “Superior form of solidarity – cyclist waiting in the traffic”. Just a small example – I first bought a car and just after an year of driving I was so fed up with this, that I bought a bicycle. It’s definitely more fun.
3. Switch off electrical equipment when you don’t use it – just find an article on electrical vampires
4. Use green energy – this is a bit difficult as a lot of stuff is still not in mass production. Still there are some things that are available. How cooler can it be that to capture energy on your own.

My best advice – find a nice blog on this topic and teach yourself to be environmental friendly. I personally enjoy GreenTech-BG, which is in Bulgarian.

Не мога да скрия радостта си от това, че излезе новата версия на любимия ми браузър. Малко хора знаят, че Opera всъщност са измислили и имплементирали основните иновации в браузърите (табове, жестове с мишка, speed dial и др.), и продължават да го правят.
Не бих си позволил да изброявам всички новости, просто защото ще изпусна нещо. Затова прочетете тази страница, където хората са си ги описали най-добре, откъдето може също така да свалите самия бразър.

Защо съм избрал Opera за основен браузър?

1. Изключително ориентиран към потребителя! – Това е и плюс и минус. Често хората се загубват във възможностите за настройки. Лично аз си мисля, че това е най-голямата сила. Абсолютно всеки аспект на графичния интерфейс може да бъде променен без гуру хакове и нечовешки усилия. Може да се прибавят собствени, потребителски стилове на сайтове, както и javascript код. Има вградени жестове с мишка, интуитивна навигация(супер удобно за предишна следваща снимка в галерия – браузърът само се опитва да познае как да стигне до следващата картинка), възможност да браузваш бързо дори без мишка (съкратен достъп с клавиатура, гласови команди)
2. Поща – да не казвам голяма дума, но пощенския клиент на Opera е най-удобния, бърз и интуитивен клиент, който съм ползвал. Има си и rss feed четец. За да не ставам голословен, на работа съм с Thunderbird, като вече съм се отказал да се боря с Outlook-овете на Microsoft.
3. Widgets – малки и удобни програмки за всякакви лигави работи – от cheat sheets, през игри, до комикси. От време на време може да се намери и някой полезен джаджа
4. Синхронизация на линкове, бележки, speed dial – нека отново отбележа – това е вградена фунционалност. Изисква се само да имате акаунт в <а href="http://my.opera.com" target="_blank">my.opera.com
5. Визуални табове – всеки таб е не просто парче от заглавието, а умален вариант на самия сайт. Така чисто визуално, цветово човек може да се ориентира.
6. Undo close – Ако по невнимание човек затвори страница, може да я отвори отново като просто направи Undo. Да се чуди човек защо това го няма във всички браузъри.
7. Непопулярен – алтернативен. Като музиката…

Накратко това са причините все още да симпатизирам на северните братя, пишещи Opera. Надявам се да продължат с добрата работа и все така да са авангарда в браузърните среди.

Също така ще се радвам на коментари за това, какво вие търсите в един браузър…

Google Maps API е супер яко. Особено когато го тествам в работно време с чисто “изследователски” цели.

По същество – как да си свалим браузър, в нашия случай Opera 9.64 и Firefox 3.5.1, без IE(иначе толкова симпатичен download tool). Ползваме ftp през команден ред:

пишем cmd в Start->Run. (push Enter button)
Opera 9.64:
ftp mirrors.evolva.ro — (ще се пусне нова ftp сесия)
get /opera/win/964/en/Opera_964_en_Setup.exe — (сваля се в основната директория на потребителя – при “C:\Documents and Settings\username”)
bye — спирате ftp сесията

Firefox 3.5.1:
ftp ftp.mozilla.org
get /pub/firefox/releases/3.5.1/win32/en-US/Firefox Setup 3.5.1.exe
bye

exit

След това процедурата е ясна. Отивате и 2x click на сваления файл.

Особеност на европейската версия Windows 7Е е липсата на браузър Internet Explorer 8. Microsoft извади приложението от системата под натиск на Европейската комисия, провокиран от конкурентите.

Пълноценната версия на Windows 7 позволява на потребителите да отключат браузъра през контролния панел. Изданието Windows 7E обаче не дава подобна възможност, което е сериозно неудобство, тъй като затруднява достъпа до интернет за инсталиране на какъвто и да е друг браузър.

Производителите на компютри ще имат възможност да инсталират на новите конфигурации IE, друг браузър или няколко браузъра. Тези, които предпочетат IE, ще получат Internet Explorer 8 Pack, за да инсталират браузъра към операционната система и да дадат завършено решение на потребителя.

В случай, че производителят не инсталира браузър, то потребителите ще трябва сами да се справят със задачата. Microsoft е предвидила CD-та и FTP достъп за подобни ситуации, тъй като потребителите няма да имат директен достъп до сайта на IE или друг продукт през своята “безбраузърна” операционна система.

Противниците на Microsoft сега искат от нея да включи избирателен екран в Windows, чрез който потребителите ще могат лесно да инсталират предпочитания браузър.

Източник: actualno.com

Първо, браво на Европа за това, че единствено тук успяха ефективно да осъдят Microsoft, заради наглостта им да натрапват продукт, при това по-нискокачествен от конкурентите си.
Второ, очевидно Microsoft ги е заболяло, защото оставят потребителя сам да се оправя с това да се снабди с инсталация на браузър. Да отговаряш на шамар от институция със шамар към потребителите, си е чиста проба цупене. В крайна сметка IE в общия случай е доста удобен инструмент да си свалиш истински браузър.
Все пак има и доста лесен начин да се отървете от цялата суматоха около Windows, като просто преминете на друга операционна система. Моля без коментари, че няма алтернативи. Една такава си е напълно безплатна и лесна за употреба – ubuntu.

Ще ми е интересно след 2 години, когато Windows 7 стане по масов, какво ще е разпределението на браузърите. В Европа.

Втора сутрин в палатката. Вече знаехме какво да очакваме като се появи слънцето. Тренингът си каза думата – станахме към 9:30 – 10:00. “Бързо” кафе с Оги, Киро и компания, на което се реши, че ще се ходи на Аквапарк в Златни пясъци, а след това на мидена ферма.

След малко загубване в Балчик стигнахме на воден парк. Платихме си 5 лв. паркинг, по 30 лв. вход, по 4 лв. за пилешки бургер и нищо за шезлонг – голяма скъпотия, ама нали сме метал-гъзари. След това като малките деца се втурнахме през глава към пързалките – всички подред. Някак си не ми се сториха толкова впечатляващи, колкото последния път. Може би най-яката част на парка е, че за повечето атракции на човек му трябва надуваем огромен пояс, в който сядаш и се пускаш. За повече пускания не ни оставаше време, затова се топнахме в басейна. Направихме си малко металски снимки за спомен.

Към 3 часа отпрашихме за към мидената ферма. Може би тук е момента да отбележа, че Пепо има книжка и много малко опит като шофьор, а аз съм от хората, които смятат, че когато имаш книжка трябва да имаш достатъчно опит зад волана, така че в крайна сметка да можеш как да караш разумно и безопасно. С други думи казано: не мога да разбера хората, които карат бързо и припряно – не ги ли мързи да карат?! Защото мен ме мързи, затова карам бавно и флегматично. Моля без подмятания за баби, защото има немски баби.

Да се върнем на разказа. Тръгнахме за към мидената ферма в Дълбока, като Пепо караше, а ние с Оги се чудехме как да си забием ноктите в таблото, дали няма още 10 резервни колани, защо цялото ни окосмяване е настръхнало и как изведнъж станахме много вярващи и се кръстихме на всеки 5 минути. Друго “любимо” занимание беше да броим камъните по пътя.

В крайна сметка, въпреки всички премеждия по пътя и смяната на цвета на лицата ни, стигнахме до мидената ферма. Трябва да предупредя всеки, който чете това и има намерение да ходи до мидената ферма в Дълбока, че фермата си има двойник-менте. Ако дебел, неприятен и мазен чичко ви посрещне и предложи да посетите миден ресторант и този ресторант се окаже в лявата страна, в никакъв случай не му се връзвайте – бягайте в обратната посока – надясно. Там една млада и приятна девойка ще ви посрещне с меню и усмивка. Това е истинската мидена ферма.

Присъединихме се към Мери, Христо и компания, който тъкмо получаваха гозбите си. Поръчахме и ние, а храната, която донесоха беше невероятна. Никога не съм предполагал, че мидите могат да се сготвят по толкова разнообразни начини, които в същото време са и невероятно вкусни. Киро и компания дойдоха след нас. Направихме няколко снимки, разплатихме се и доволни се запътихме към концерта.

Влязохме малко преди Cynic да почнат. Да си призная първата песен не ме впечатли много, но оттам нататък стана доста интересно. Проблем беше на почивката, когато не искаха да ни пуснат извън стадиона. Предишните дни така си набавяхме евтина бира без да чакаме по опашки, но явно не и днес. JokerMedia се издъниха накрая точно.

Затова пък Dream Theater направиха невероятен концерт. Бях опиянен от музиката. Всичко, което свиреха беше виртуозно. Те не правиха шоу, те правеха музика, правеха магия. Нямаше начин след този концерт да не си вземем някаква тениска за спомен от мърчандайза.

Дежурните бири за лека нощ и всички по палатки или хотели. Утре ни чакаше път.

Събуждането на следващата сутрин беше бързо и мъчително – дали заради това, че ни цепеше глава, или за това, че имахме неблагоразумието да разпънем палатка под директна слънчева светлина. Още в 6:30 вътре беше като сауна. Пепо не издържа и се пробва да се спаси като се премести в колата. Аз, къде от непукизъм, къде от мързел, останах да се потя като прасе в палатката. Странно, но, когато е сам човек вътре, топлината е търпима, обаче само до към 9 часа.

Потен като прасе излязох от палатката. Виждах всичко в леко червени отенъци. Не ми се мисли какъв цвят са били очите ми. Беше време за кафе. Видяхме се с Оги, Росен и компания на закуска и решихме да идем до Калиакра, а на връщане да се отбием до близкия плаж и вечерта Оги и Пепо да са на решетките за концертите. Речено, сторено.

Тръгнахме за Калиакра. Пътят минава през Българево, а отстрани ни посрещаха вятърни мелници. Бяха на стада – огромни и величествени, достойни за всеки смел Дон Кихот.

В Калиактра около час търсихме делфини. Доста добре се крият – нито един не видяхме. А всеки от нас се беше наточил за награда, ако успеехме да ги снимаме. За сметка на това си намерихме магнити за хладилник – много удобни за лепене на сметки от парно.

Калиакра е красив нос, но повече от 2 часа на най-голямото слънце щеше да ни дойде в повече, затова се нуждаехме от плажа. Оги, Пепо и аз, като най-нетърпеливи се отправихме натам. Скоро щеше да се случи нещо шокиращо и комично на Оги. Комично, защото имаше щастлив край. Разположихме се на първа линия на плажа, като хванахме чадър за 6 лв. с един шезлонг – че то за без пари, бе. Оги и Пепо нетърпеливо се завтекоха към морето, но не знаеха какво ги чака. Аз си се разположих на хавлията и привличах слънчеви лъчи.

След има няма 2 минути Оги излиза разтревожен от водата с въпроса: “А, бе, пич, да си ми виждал очилата?!”. Шах с пешката! Оказа се, че той самия не се е усетил как се е пльоснал във водата без да ги свали. Така очилата се оказаха някъде в морето, с надежда да са по-наплитко. Без очила, на концерт, на решетките си е като да отидеш да театър и пред теб да се разположи някой огромен масивен тип – нищо не виждаш. Нямахме голям избор – почнахме да ги търсим на смени. Как обаче се намира нещо в морето. В купа сено щеше да е къде, къде по-лесно.

След около половин час се появиха Росен и компания. Те се оказаха разковничето на проблема. Носеха очила – водни. То не беше гмуркане, то не беше търсене, нищо не се появи. Развръзката дойде като на футболен мач – благодарение на вълшебния крак на Росен, който случайно (за който вярва в случайните неща) ги настъпи. УРА!!! Оги отново си имаше очила. Сега можеше да види кътните зъби на вокала и виртуозните изпълнения на китаристите.

Тръгнахме си от плажа рано, за да може да се приготвим за концерта. Освен всички други героизми, бяхме решили да вкараме моя фотоапарат, който е DSLR. Бяхме изготвили план на действие – Пепо вкарва обектив, а аз тялото. Можехме да влезем с раници, а когато ги натъпчеш с дрехи и отгоре сложиш бельо, някак си не си правят труда да ровят много.

Към 6 часа влязоха първите, а в последствие разбрах за спринта, който са ударили до решетките – това са си има няма 400 м спринт. Сигурно е имало и републикански рекорди. Аз се дотътрих 20 минути по-късно, а планът се оказа безпогрешен. Така си имах хубав фотоапарат на супер яки концерти. Към 8 се появиха и останалите от компанията, а в това време Edguy бяха почнали да забиват. Направиха добро шоу и въпреки това се оплакаха от Австрийските авиолинии, защото им затрили багажа. В последствие стана ясно, че и на трите групи има загубен багаж. Как се затрива багаж на три групи при условие, че те с доста неща пътуват?! Само австрийците знаят как!

Blind Guardian бяха невероятни. Не ги бях слушал много, но звучаха много добре. Може да се каже, че си имат нов почитател.

Тук е момента да отбележа, че стадиона вече беше пълен. Почти нямаше места, а опашките за бира обиколиха целия стадион. Причината за това бяха Scorpions. Когато се появиха стадиона избухна, а аз не спирах да снимам и да пея с тях. Започнаха със неделната любов, след това зоологическата градина, а след тях балади. На вятъра на промяната мисля, че нямаше човек на стадиона, който да не пееше. Накрая приключиха с ураганния рок. Беше умопомрачителен концерт – Великото Шоу.

Приспахме се с дежурните бири до 3 часа и един по един се отправяхме да спим, доволни и приятно изморени от емоциите през целия ден.

Тръгнахме 4-ма – Пепо, Ивето и Миро и аз. Идеята беше да оставим Ивето в Нова Загора, за което тя ни обеща обилен обяд, след това да оставим Миро във Варна и ние с Пепо да продължим към Каварна. Тръгнахме сряда сутринта – към 9 часа. Стигнахме в Нова Загора към 12:30. И там като се почна един обяд. Майката на Ивето никак не ни остави да си тръгнем гладни. Освен това две котета се състезаваха кой ще заеме най-странна поза в обувките пред вратата и дали може да се спи така.

Сити и позакъснели към 3 часа тръгнахме за Варна, като решихме смело да експериментираме с пътищата. Минахме през Айтоския проход, които път може би не е ремонтиран от 30 години. Кой обаче ти знае?! Хубавото е, че минахме покрай “Чудните скали”. Като им се начудихме продължихме и благополучно (да живее GPS-а на iPhone-a и Google Maps) пристигнахме във Варна някъде към 6:30.

Оставихме Миро с обещанието да пием по бири и изчезнахме за Каварна, където вече нетърпеливо ни чакаха. Доста припомняне на пътища падна и затова малко се и позабавихме, но 7:30 бяхме пред стадиона. Хубавото на това да си с палатка там е, че нямаш никакви угризения за това да спреш къде и да било на поляната. Разбира се не опънахме палатка. Нали сме аматьори, та решихме да си го направим по-интересно – в тъмното се пак по-малко хора ще ни се смеят.

Видяхме се с Оги, който ни обясни кое, какво и как се случва в Каварна. Оставаше ни само да си вземем гривните и да се размажем от кеф на стадиона. За тази цел обаче трябваше да изчакаме Lauren Harris да слезе от сцената. След кратко чакане се появиха диваците от Motley Crue. Невероятно шоу направиха и, въпреки че не съм им голям фен, успяха да ме накарат да подпявам с тях. Невероятен край на едно голямо пътуване и прекрасно начало на едно красиво преживяване, което съм твърдо решен да превърна в традиция.

След концерта по правило се опъва палатка, тъй де пие се бира, но тъй като бяхме доста изморени останахме само до към 3 сутринта. Тя и палатката не се разпъна сама.

Очаквайте продължение…