Вечерта щяха да свирят Scorpions, а техни подгряващи бяха Edguy и Blind Guardian. Очаквахме това да кулминацията на феста. Цялата еуфория се допълни от рождения ден на Пепо – да си ни жив и здрав.
Събуждането на следващата сутрин беше бързо и мъчително – дали заради това, че ни цепеше глава, или за това, че имахме неблагоразумието да разпънем палатка под директна слънчева светлина. Още в 6:30 вътре беше като сауна. Пепо не издържа и се пробва да се спаси като се премести в колата. Аз, къде от непукизъм, къде от мързел, останах да се потя като прасе в палатката. Странно, но, когато е сам човек вътре, топлината е търпима, обаче само до към 9 часа.
Потен като прасе излязох от палатката. Виждах всичко в леко червени отенъци. Не ми се мисли какъв цвят са били очите ми. Беше време за кафе. Видяхме се с Оги, Росен и компания на закуска и решихме да идем до Калиакра, а на връщане да се отбием до близкия плаж и вечерта Оги и Пепо да са на решетките за концертите. Речено, сторено.
Тръгнахме за Калиакра. Пътят минава през Българево, а отстрани ни посрещаха вятърни мелници. Бяха на стада – огромни и величествени, достойни за всеки смел Дон Кихот.
В Калиактра около час търсихме делфини. Доста добре се крият – нито един не видяхме. А всеки от нас се беше наточил за награда, ако успеехме да ги снимаме. За сметка на това си намерихме магнити за хладилник – много удобни за лепене на сметки от парно.
Калиакра е красив нос, но повече от 2 часа на най-голямото слънце щеше да ни дойде в повече, затова се нуждаехме от плажа. Оги, Пепо и аз, като най-нетърпеливи се отправихме натам. Скоро щеше да се случи нещо шокиращо и комично на Оги. Комично, защото имаше щастлив край. Разположихме се на първа линия на плажа, като хванахме чадър за 6 лв. с един шезлонг – че то за без пари, бе. Оги и Пепо нетърпеливо се завтекоха към морето, но не знаеха какво ги чака. Аз си се разположих на хавлията и привличах слънчеви лъчи.
След има няма 2 минути Оги излиза разтревожен от водата с въпроса: “А, бе, пич, да си ми виждал очилата?!”. Шах с пешката! Оказа се, че той самия не се е усетил как се е пльоснал във водата без да ги свали. Така очилата се оказаха някъде в морето, с надежда да са по-наплитко. Без очила, на концерт, на решетките си е като да отидеш да театър и пред теб да се разположи някой огромен масивен тип – нищо не виждаш. Нямахме голям избор – почнахме да ги търсим на смени. Как обаче се намира нещо в морето. В купа сено щеше да е къде, къде по-лесно.
След около половин час се появиха Росен и компания. Те се оказаха разковничето на проблема. Носеха очила – водни. То не беше гмуркане, то не беше търсене, нищо не се появи. Развръзката дойде като на футболен мач – благодарение на вълшебния крак на Росен, който случайно (за който вярва в случайните неща) ги настъпи. УРА!!! Оги отново си имаше очила. Сега можеше да види кътните зъби на вокала и виртуозните изпълнения на китаристите.
Тръгнахме си от плажа рано, за да може да се приготвим за концерта. Освен всички други героизми, бяхме решили да вкараме моя фотоапарат, който е DSLR. Бяхме изготвили план на действие – Пепо вкарва обектив, а аз тялото. Можехме да влезем с раници, а когато ги натъпчеш с дрехи и отгоре сложиш бельо, някак си не си правят труда да ровят много.
Към 6 часа влязоха първите, а в последствие разбрах за спринта, който са ударили до решетките – това са си има няма 400 м спринт. Сигурно е имало и републикански рекорди. Аз се дотътрих 20 минути по-късно, а планът се оказа безпогрешен. Така си имах хубав фотоапарат на супер яки концерти. Към 8 се появиха и останалите от компанията, а в това време Edguy бяха почнали да забиват. Направиха добро шоу и въпреки това се оплакаха от Австрийските авиолинии, защото им затрили багажа. В последствие стана ясно, че и на трите групи има загубен багаж. Как се затрива багаж на три групи при условие, че те с доста неща пътуват?! Само австрийците знаят как!
Blind Guardian бяха невероятни. Не ги бях слушал много, но звучаха много добре. Може да се каже, че си имат нов почитател.
Тук е момента да отбележа, че стадиона вече беше пълен. Почти нямаше места, а опашките за бира обиколиха целия стадион. Причината за това бяха Scorpions. Когато се появиха стадиона избухна, а аз не спирах да снимам и да пея с тях. Започнаха със неделната любов, след това зоологическата градина, а след тях балади. На вятъра на промяната мисля, че нямаше човек на стадиона, който да не пееше. Накрая приключиха с ураганния рок. Беше умопомрачителен концерт – Великото Шоу.
Приспахме се с дежурните бири до 3 часа и един по един се отправяхме да спим, доволни и приятно изморени от емоциите през целия ден.
